Видеоклиповете в YouTube могат да съдържат няколко музикални произведения. Тези случаи са много, например при видеоклипове, които съдържат така наречените „компилации“. Това може да доведе до сложни ситуации във връзка със собствеността, поради това, че видеоклиповете съдържат няколко звукозаписа и/или композиции със заявени права. В ситуациите с няколко музикални произведения партньорите издатели трябва да представят точно своите дялове от собствеността. В тази категория често попадат три основни случая, като за всеки от тях са налице най-добри практики за заявяване на права от страна на издателя:
Мастерирани плейлисти с един видеоклип (често считани за „компилации“)
При тези видеоклипове аудиофайлът се състои от няколко отделни музикални произведения (обикновено цели песни), които се възпроизвеждат една след друга, образувайки плейлист в рамките на даден видеоклип. Често всяка песен във видеоклипа се заявява чрез отделен актив за звукозапис.
В подобни случаи, заявяването става по обичайния модел за заявяване/свързване:
- Издателите трябва да свържат дяловете си с информацията за собствеността върху композицията по обичайния начин – с всички активи за звукозапис, заявяващи права върху видеоклипа.
- Ако за съответните звукозаписи не са налице заявени права върху дадения видеоклип, партньорът издател трябва да работи директно с контролиращия звукозаписа партньор, който трябва да заяви права върху видеоклипа със съответния актив.
Обърнете внимание, че тези видеоклипове не са „компилации“, въпреки че притежават някои сходни характеристики.
Видеоклипове само с уеб заявления, за които SR/MV/AT липсва (или e неправилен)
Аудиофайлът в тези видеоклипове се състои от комбинирани, но разграничими песни (напр. потребител, който пее акапелно и плавно преминава между различни песни, както при „компилациите“). Може да забележите, че партньори звукозаписни компании понякога заявяват права върху тези видеоклипове, използвайки един или повече активи за официалния мастериран звукозапис, въпреки че във видеоклипа не са използвани мастър файловете. Този подход не е правилен.
- Издателите трябва първо да потърсят съществуващ актив за звукозапис, който отразява цялата компилация, включена във видеоклипа (т.е. един актив за всички музикални произведения изпълнени във видеоклипа). Ако бъде намерен такъв актив, преминете към следващия раздел („Компилация с придружаващи SR/MV/AT“).
- Ако не бъдат намерени отговарящи на компилацията звукозаписи, можете да използвате активи с информация за собствеността върху композицията, за да заявите директно права върху видеоклипа, а плащането автоматично ще стане пропорционално на броя на заявленията за права върху композициите за видеоклипа. Ако издателят администрира множество композиции в дадена компилация, той трябва да създаде по едно заявление за всяка от тях.
- Важно е да изисквате от собствениците на звукозаписи, които не са конкретно свързани с уеб заявлението, да премахнат заявленията си за права. Например, ако кавър версията на популярна песен е заявена с официалния мастериран актив за звукозапис на тази песен, партньорът издател трябва да поиска от звукозаписната компания да оттегли заявлението си.
Както и в предишния случай, тези видеоклипове не винаги представляват „компилации“ и могат да бъдат заявени по обичайния модел за заявяване/свързване.
Компилация с придружаващ SR/MV/AT
В тези случаи видеоклипът се заявява чрез отделен звукозапис/музикален видеоклип/художествен запис, който представлява цялата компилация и всички произведения в нея. Ако множество издатели се опитат да вградят отделните си композиции в звукозаписа за тези видеоклипове, ще възникне конфликт, тъй като активът, във връзка с който се заявяват права върху видеоклипа, всъщност представлява множество музикални произведения. Издателите трябва да си сътрудничат, за да представят точно правото си на собственост, но за да ускорят обработването, е добре също да използват следния работен процес:
- Партньорът издател локализира специфичния за дадена компилация актив за звукозапис и изслушва съдържанието й, като определя общия брой композиции, които тя съдържа. Забележка: При използването на този подход не се посочва броят на повторенията и дължината на използваната композицията, а само общият брой на отделните композиции.
- След това партньорът създава нов актив с информация за композицията, който е специфичен за компилацията, вместо да използва този, който вече съществува.
- За да изчисли процента си на собственост, издателят първо умножава процента си на собственост върху отделните композиции по 1, като разделя резултата на броя на композициите в компилацията.
Пример:
- Песента Medley Song е представена от актива за звукозапис Medley-SR-Asset. Medley Song съдържа 4 различни композиции – „Песен 1“, „Песен 2“ и др.
- Издател A може да предостави лиценз за изпълнение на 40% от „Песен 1“ и 20% от „Песен 2“ в световен мащаб.
- Издател А локализира актива Medley-SR-Asset и изслушва референтния файл. Той определя, че компилацията съдържа 4 композиции („Песен 1“, „Песен 2“ и т.н.). 1 делено на 4 е равно на 0,25, което означава, че всяка композиция представлява 25% от компилацията.
- Издател А след това създава нов актив с информация за собствеността си върху композицията, която представлява уникалният му принос към компилацията – Medley-Composition-Asset. От решаващо значение е той да се различава от съществуващия вече актив с информация за собствеността върху композицията на „Песен 1“ и „Песен 2“.
- Тъй като издател А може да лицензира 40% от „Песен 1“ и 20% от „Песен 2“, той ще притежава право на собственост върху новия актив с информация за собствеността върху композицията на компилацията равен на: (40% право на собственост х 25% от компилацията) + (20% право на собственост х 25% от компилацията) = 15%.
- Издател А вгражда актива Medley-Composition-Asset в актива Medley-SR-Asset.